Ей тъй – както вървя,
някой спира ме, хваща ме за ръка.
Уу, каква жена!
Ела, кимва ми тя
и отваря небрежно една врата.
Вътре – тъма.
Лягам до нея. Търся къде е
топлия дъх, топлия дъх.
Тя ми се смее. После запява
ето така, ето така...
И тъй, казва ми тя,
ти си вече мъж, аз вече съм жена.
И какво сега?
Ела, хваща ме тя,
и отново се галим уста в уста
чак до сутринта.
Краката треперят, ушите пищят!
Нямам дъх, нямам дъх!
Тя ми се смее. После си тръгва
ето така, ето така...
Рипни Калинке, да тропниме,
да са пукат душманине.
Рипни Калинке, да тропниме,
да са пукат душманине.
Да са пукат душманине –
хем и мойне, хем и твойне.
Да са пукат душманине –
хем и мойне, хем и твойне.
