Виновна съм, не бил щастлив, че нямал късмет
и на другите крив, услуга една му направи.
Я ела сега, от мен на три го отърви.
Съдба, удари, където най-боли,
така го разплачи по вода да му върви.
По егото му с мен така го удари,
че по гордостта да му останат следи.
Имал пари, нека плати времето му,
с мен даже и сълзите ми.
Я го приземи, че гледам лети,
като паднеш от високо много боли.
Чувам, че на наще песни танцува
и пред всички на щастлив се преструва.
Спокойно да танцува мене ме няма,
за него ще остана неизживяна.
И песните ни слуша ги в колата си,
ще му пратя нежни отпечатъци от наще дни.
Зная, че ме търси, още търси.
Съдба, удари, където най-боли,
така го разплачи по вода да му върви.
По егото му с мен така го удари,
че по гордостта да му останат следи.
Имал пари, нека плати времето му,
с мен даже и сълзите ми.
Я го приземи, че гледам лети,
като паднеш от високо много боли.
Издържа ли на гледката и видя ли ти сметката?
Зная, самичък останеш ли как избухваш в пламъци.
Сърцето ти бие където са раните ти,
а твоите рани направих ги аз.
Спомняш ли си колко много исках те?
Я да го забравиш сега, още сега!
Съдба, удари!
