Dom

Нямаме спомен от онези дни С белия мрамор И дъхът син Само безброй птици Летят в нас И ни понасят към дома В дома е сянка В дома е тихо Стените зъзнат въздухът впит В Огромен купол от черен дим Ръцете сухи, очите зли Пак в дома сме, в дома сме ние В дома сме сенки В дома не спим В дома сме ние И сме сами Кой месец не е подходящ за умиране? Би ми казал да е топло За да не се налага да мислиш за работа Или други негативни дейности А как би противоречал на безвремието На Август, в чийто всеки ден можеш да изживееш Стотици животи, с начало, спускане и край Всички сезони в един, няколко чистилища И най-вече морето, плътно с душите на вече отишлите си Сетих се и за септември, любимият ми месец Когато всичко тръгва и краят изглежда далече Но септември също има недели и там хора остават завинаги Завити в бяло, взето от чуждите дрехи