Вървят те двама, сплели ръцете си,
Тя със кожух, той - със балтон.
Влюбено вглеждат се във лицата си,
Един до друг - свиня и слон.
Ето там, до кръстопътя
Те стигат вървейки така.
И виждат охлюв да пъпли нагоре
По стръмния склон към върха.
"Мръсно животно!"- изписка свинята
и го посочи с кална ръка.
"Колко е тромав!" - отрони и слона
И бавно го смачка с крака.
Бутат, блъскат,
И с лакти мушкат, мачкат,
С юмруци удрят, ритат,
С токове тъпчат, смазват
Защото не е като тях!
Един ден свинята, сред своята тиня
Настина и легна - умря!
А слонът лежейки се пръсна от мъка,
Че бавно минавал деня.
Бутат, блъскат,
И с лакти мушкат, мачкат,
С юмруци удрят, ритат,
С токове тъпчат, смазват
Защото не е като тях!
Тъй, който другите осъжда бързешката,
Животът пък със него изтрива си краката.
