Само ако бях пропуснал да допусна
даже една от грешките ми,
дали щях да поема в посока, различна от пътя ми?
Когато се спрях и очите бяха пълни със сълзи,
с тях полях цветето, на което се усмихваш.
Ако не бях израснал точно там,
ако не бях разбрал от малък к'во е немота,
ако не бях наказан с лицето към стена,
щях ли да започна да убивам и крада?
От покрива на блока, ако не бях се спрял,
ако не бях се преобличал като супермен,
ако не беше ме видяла майка, айде чао.
Щях да съм само спомен в тъжен ден.
Ако бях отличник без отсъствия
и бях прочел поне една книга през лятото,
сега щеше ли да бъде Тото същия,
в чужди държави щеше ли да търси златото?
Ако не бях се дънил, щях ли да се уча,
можеше ли моя избор да са грешките ми?
Можеше ли да запиша нещо и да го изуча?
Можеше ли всички да разбират смешките ми?
Само ако бях пропуснал да допусна
даже една от грешките ми,
дали щях да поема в посока, различна от пътя ми?
Когато се спрях и очите бяха пълни със сълзи,
с тях полях цветето, на което се усмихваш.
Ако не бях дете на разведени
и не знаех к'во значи пастрок,
щях ли да съм дете на наведени
и да знам, че в любовта има срок?
Много пъти само ако бях си замълчал,
ако не гонех винаги в живота си върха,
ако бях използвал други думи за начало,
щяха ли по друг начин да ме разберат?
Може ли да е това, което е сега?
Боже, кажи ми, няма как да те чуя.
Но знам, че ти си го решил и като е така,
щом трябва, нека да ми видят ...
Ако не ме бяха видели в анцуга червен
и не бях се удавил в уиски,
сега на тръгване, прибиране и всеки ден,
щях ли да имам двете най-красиви усмивки?
Само ако бях пропуснал да допусна
даже една от грешките ми,
дали щях да поема в посока, различна от пътя ми?
Когато се спрях и очите бяха пълни със сълзи,
с тях полях цветето, на което се усмихваш.
