Мрачна, влажна дупка, каменни стени
Нито шумолене, нито лъч дори
Сам си се зазидал с двете си ръце
Никой да не види твоето лице
Но чуваш стъпки, тропот, гласове
По гърбът ти тръпки, но няма накъде
Мислиш - чак до края ще стоиш така
Че това е начн да стъпиш на крака
Да не те докосне нечий поглед лош
Път да не обикнеш, заложил на живот
Но чуваш стъпки, тропот, гласове
По гърбът ти тръпки, но няма накъде
Горд си с тая смелост, всъщност те е страх
Да не би над тебе друг да има власт
Знаеш, че не можеш тъй да издържиш
Ето, вързан вече във твоите стени
Но чуваш стъпки, тропот, гласове
По гърбът ти тръпки, но няма накъде
