Имаш Ли Приятел

Аз бях момче като другите, всички деца Спомням си, често играхме такава игра Робинзон, който пътуваше с кораби Робинзон, който откриваше острови Робинзон, който порастна голям Но беше толкова сам Всички големи се смяха на наш'та игра А ние, доволни, започвахми друга така Гъливер, който развързва въжетата Гъливер, който обича джуджетата Гъливер, който, макар и голям Пак е толкова сам И аз съм днес голям Замислен и сериозен Защо ли пак съм сам? Защо ли се тормозя? Спомням си наш'те първи стъпки Спомням си наш-те първи тръпки Винаги малко неразбрани Свикнахме с упреци и закани Хей, ти! Ето и ти си стабилен, уверен младеж Кажи ми, пазиш ли в себе си онзи момчешки стремеж Да бъдеш Дон Кихот, който се бореше с мелници Дон Кихот, който безкрайно до себе си Пазеше нея, една Дулсинея И не беше сам! Имаш ли ти един приятел И ако е като теб мечтател Ще оцелееш, ще запазиш Дон Кихот в себе си, Робинзон, Гъливер Трябва да имаш един приятел Който да е като теб мечтател Ще оцелееш, ще запазиш Дон Кихот в себе си, Робинзон, Гъливер Трябва да имаш един приятел Който да е като теб мечтател Ще оцелееш, ще запазиш Дон Кихот в себе си, Робинзон, Гъливер Трябва да имаш един приятел Който да е като теб мечтател Ще оцелееш, ще запазиш Дон Кихот в себе си, Робинзон, Гъливер