Тази нежност е дива,
любовта ни е крехко стъкло.
И така ти отива
красотата навела чело.
Тази нощ те обичам
безусловно, безкрайно почти.
Като дума без срички,
като ябълкова семчица си ти.
Зима. Лято. Пролет. Ти си това.
И малко... и малко от есента.
С тази твоя чупливост
вече свиквам. И зная защо
добротата е жива –
носи твоето старо палто.
И когато те видя,
като стръкче от лук се дивя.
Като шепичка захар съм,
разтопена във кофа вода.
Зима. Лято. Пролет. Ти си това.
И малко... и малко от есента.
