Med

Бяхме деца със надежда Деца, играещи с прежда Деца, плетящи одежда Деца с подслон от света зловещ Ама дойде денят и всичко си събра Две мушици блъснати в прозореца Но докога, докога, докога? Може ли всичко за малко да спре? Просто да легна и да почина Чувствам се като уморено хлапе Което плаче, но без причина Нали юнак без рана не мога да стана Белезите си крия под юргана Ела да видиш цяла планина! Днес си мед през пролет Ти ме вкарваш в полет и се чувствам толкова лек Утре идваш с отрова и ме вкарваш във гроба Ето, пак съм нещастник проклет Днес си мед през пролет Ти ме вкарваш в полет и се чувствам толкова лек Утре идваш с отрова и ме вкарваш във гроба Ето, пак съм нещастник проклет Лезет в душу, тихо, нежно Но бляди Как поганая мартышка Не дверяю, как псих Ла-ла-ла-ла-ла-ла! Ла-ла-ла-ла-ла-ла! Я не люблю, когда мне лезут в душу Тем более, когда в неё плюют Я не могу этого больше слушать А слова мои всё льют да льют Очи чёрные, душа белая Во мне живут и Иисус, и Иуда Предательством ты искушаешь меня Да пошла ты отсюда Днес си мед през пролет Ти ме вкарваш в полет и се чувствам толкова лек Утре идваш с отрова и ме вкарваш във гроба Ето, пак съм нещастник проклет Днес си мед през пролет Ти ме вкарваш в полет и се чувствам толкова лек Утре идваш с отрова и ме вкарваш във гроба Ето, пак съм нещастник проклет