Здрасти, как е при тебе?
Така ли е хубаво, както казват?
Или накриво стъпил в последен миг
И попаднал до гуша в кал и гадости?
Мъчи ме да не знам къде си
Мъчи ме да не знам-
Дай ми знак, ако се сетиш, просто дай ми знак
Изморих се да гадая, предпочитам да зная aко си на изток от рая
Вероятността е по-тежка от това да е факт
В единия случай ще го преглътна някак накрая (aма няма как)
В другия - дишам с крак на гръкляна
Как да преглътна на гърлото рана? И гълтане няма
И пак си играя на жертва и жерав не ставам
И пак си чертая в останки от детската стая
'Ма по-добре да не знам
Така ще забравя за ден-два
Не искам присъда, белия таван да отеква
И печата да крия в шепа, а той остава и след шестата прясна боя
По-добре да не знам
Тая истина ше ме изправи в някой студен ден на снежния февруари
А до тогава чао и утрe пак така
Така де, чао (чао)
Ще идвам в съня ти като нечакан гост
Не ме оставяй на пътя, врати не залоствай
Ще влезна тихо, кротко ще приседна
Ще вперя поглед, да се наситя и ще си ида
Ще идвам в съня ти като нечакан гост
Не ме оставяй на пътя, врати не залоствай
Ще влезна тихо, кротко ще приседна
Ще вперя поглед, да се наситя и ще си ида
Моето име остава само за тебе
Кажи ми има ли изобщо някакъв смисъл да ги пиша тия рими?
И пак предишен съм във предишен сън
Започвам от начало, за да бъда само бегло тръгнал към теб
Мисля, че знам защо ми мълчиш
Т'ва го правя и аз, зат'ва те разбирам
Виж, има ли ни сега, значи имало ни е и преди
На тавана, с нокът до кръв, драскам отново звезди
А на мен ми е добре със теб, ей
Със вкус на кубинска пура и смърт в гърдите
На стените на сърцето ми отново пробити
Се чувствам глупаво, дърт и наситен
Със черен молив пак ще покриеш очите
И ще тръгнеш нанякъде, най-вероятно
'Бе дано ти е сладко, пази се, а после върни се
Липсваш ми, когато ме няма
Липсваш ми, когато ме няма
Ще идвам в съня ти като нечакан гост
Не ме оставяй на пътя, врати не залоствай
Ще влезна тихо, кротко ще приседна
Ще вперя поглед, да се наситя и ще си ида
Ще идвам в съня ти като нечакан гост
Не ме оставяй на пътя, врати не залоствай
Ще влезна тихо, кротко ще приседна
Ще вперя поглед да се наситя и ще си ида
