Докога

Нея ще целуваш, а ще виждаш всъщност мен В ледна тишина, хладна тишина После до прозореца ще пушиш отегчен В свойта самота, в свойта самота Сега я виждаш и привидно си щастлив Пак лъжа и пак лъжа, и пак, и пак, пак лъжа В главата ти звучи един въпрос страхлив Докога, докога, докога? Нея ще целуваш, а ще виждаш всъщност мен В ледна тишина, хладна тишина После до прозореца ще пушиш отегчен В свойта самота, в свойта самота Избираш моя номер, липсвам ти, нали? А аз сама и пак сама, и пак, пак сама Звъниш ми всяка нощ, когато тя заспи Докога, докога, докога? Нея ще целуваш, а ще виждаш всъщност мен В ледна тишина, хладна тишина После до прозореца ще пушиш отегчен В свойта самота, в свойта самота Нея ще целуваш, а ще виждаш всъщност мен В ледна тишина, хладна тишина После до прозореца ще пушиш отегчен В свойта самота, в свойта самота