Когато няма друго нещо, освен прозрачна тишина,
нахлуват спомени горещи,
узрява образ на жена.
След лятото жадувах още
да ти прошепна "Остани",
да те обичам много нощи,
да си ми нужен много ти.
Може би ще ми трябва звезда,
в полунощ - светла пътека.
Може би ще ми трябва следа,
в мен да гори.
Може би ще ми трябва звезда,
в полунощ - светла пътека.
Може би ще ми трябва следа,
в мен да гори.
Как бързо минаха край мене
и лятото, и любовта,
но друго не е променено -
дошла е просто есента.
Може би ще ми трябва звезда,
в полунощ - светла пътека.
Може би ще ми трябва следа,
в мен да гори.
Може би ще ми трябва звезда,
в полунощ - светла пътека.
Може би ще ми трябва следа,
в мен да гори.
