Затова, защото няма как дори,
дори пред себе си да не призная,
а че сънувам,
бленувам,
мечтая за теб, дори когато ме блъскат в трамвая.
Не мога да спра да мисля за теб, мое малко геврече,
защото когато ми рече: "Аз съм твоето мече",
полетях надалече.
И видях как света потъмня от завист
и разбрах, че всички всичко друго имат,
но аз имам теб,
да, имам теб.
Аз имам теб, имам твоите очи
и твоето лице и твоите коси.
Затова защото както и преди,
след много хиляди години,
имало е, има и ще продължава да има двамина, които пак ще бъдат малцина и въпреки всичките субективни причини ще бъдат причина и смисъл на своето съществуване.
И нека света да завижда и гледа с високо вдигната вежда.
И нека всички всичко друго си имат,
но аз имам теб, да, имам теб.
Защото аз не умея без теб да живея,
тоест умея, но всъщност не смея,
как да посмея като аз не умея,
аз не умея без теб да живея.
Защото ти си защо и ти си защото.
Ти си брегът и ти си морето,
утробата си ти и ти си детето.
Зло има навред, но ти си доброто.
