"Не, не ми харесва този свят
и изобщо не съм съгласен"
Каз ми веднъж Райчо ядосан.
И отпи от бутилката с гроздова.
Кажи ми защо така се нервираш? Глътни още веднъж и веднага ще ти мине.
Няма да ми мине-крещи той, пръска слюнка
лайнян е светът,
а свърши и тази бутилка.
Какво ли питам се аз учуден
Прави Райчо така ядосан?
Малки хора в малка държава.
В огромна Вселена така величава.
SKAнархия
засега сме само двамина:
В България
2000-та година.
Не, не, не ме гледай така!
Приятелю, и ти си виновен.
Сочи ми Райчо с пръст сякаш съм враг И надигна пак бутилката с гроздова.
Не се нервирай бе, Райчо Георгиев, света няма да оправиш,
пий, ако ще пиеш.
Нищо и никой няма да оправям, не ми го натяквай!
Живея, защото родил съм се,
Няма друг начин.
Не съм доволен от подредбата
На този свят
И не мисля да се подчинявам Войнствено изпъчи гърди Райчо
И довърши бутилката с гроздова.
Кажи ми, дон Кихоте,
С какво точно се бориш?
Има ли смисъл
Или само си спориш?
Има смисъл, не знам какъв е,
но ще го открия.
В гурдите ми все още
Сърце юнашко бие.
