Kak Tihichko Si Kapeha Listata

Септември бе и златна есен беше момиче пред казармата стои в сълзи обляно своя мил изпраща за сбогом нежни думи му реди(2). Как тихичко си капеха листата и вятъра ги носи надалеч за сетен път сближихме си устата, с целувка кратка за последен път(2).