В дъжд, сняг и мраз-
ти вятър студен.
Все питам аз:
-Где си в тоя ден?
Чуй! - щом пролетта,
с вик открий света.
Eла, при мен!
Повей, повей, скитнико ветре,
ти знаеш где е той!
ти знаеш где е той!
Моят зов предай!
Повей, повей, верни мой ветре,
и любовта край нас,
и любовта край нас,
нека засияй!
Простри топла длан
и път ми бъди,
върни пролетта
и ни води!
Повей, повей, буйни мой ветре
и всяка болка в нас,
и всяка болка в нас,
с обич разпилей
Повей, повей, буйни мой ветре
и всяка болка в нас,
и всяка болка в нас,
с обич разпилей
Повей, повей, Повей, повей,
Повей, повей,
ветре мой!
