В мъглата луната плахо блести,
в небето - безброй неясни звезди.
Със вятърът буен поемам на път,
самотен и пуст напред е светът.
Далече сред мрак и тъга,
самотен посрещам деня.
Обречен на свят без мечти,
аз бягам, но няма сълзи в мойте очи!
Побягвам, оставям всичко назад -
мечтите, и теб, и сивия град.
Поглеждам - пред мен е само нощта.
Не спирам - това е мойта съдба!
Далече сред мрак и тъга,
самотен посрещам деня.
Обречен на свят без мечти,
аз бягам, но няма сълзи в мойте очи!
Аз бягам към мрака на новия ден,
препускат хиляди демони в мен.
Изгарям в лъчите на нова зора,
умирам, но знам че пак ще се родя!
Далече сред мрак и тъга,
самотен посрещам деня.
Обречен на свят без мечти,
аз бягам, но няма сълзи в мойте очи!
