Нощта си отиде, прогонена от плахата зора.
Безкрайно море се простира пред теб – свят, роден от вълна.
Свят без кръстопъти - отдавна избрал си посока,
A тишината нашепва безмълвният отговор на всички въпроси.
В края на пътя посоките сливат се,
страхове и надежди преплитат се.
Болката бавно изгубва се в спомена,
времето спира с лъчите на изгрева.
Защо е човек тъй самотен и малък сред другите,
стъпкан, пречупен, изгубен във общото?
Защо безчуствен остава, сляп за всичко непреходно,
щом е свободен сам да разбира Вселената?
В края на пътя посоките сливат се,
страхове и надежди преплитат се.
Болката бавно изгубва се в спомена,
времето спира с лъчите на изгрева.
Пристъпваш напред, огрян от първите утринни лъчи.
Не поглеждай назад, щом си намерил сили да продължиш!
Вълните понасят те навътре, все по-надълбоко,
всеки край е начало и към себе си връщаш се отново...
В края на пътя посоките сливат се,
страхове и надежди преплитат се.
Болката бавно изгубва се в спомена,
времето спира с лъчите на изгрева.
Откриваш това тъй отдавна изгубено,
смисълът в битки напразно воювани.
Напред погледни - там безкрая простира се,
направи последната крачка към себе си!
