Отново втренчен в хладния монитор
В изгърбена и робска поза
Пред своя бъдещ инквизитор
Във плен на дигиталната хипноза
Душен от вратовръзка сякаш повод
Без въздух се унася в глуха дрямка
Поглъща днешния си дан отрова
Пред огледалото стои човек във рамка
Фалшиви истини, тайно замислени
Долу притискат ни
За да бъдем роби на себе си
Хилави клетници, режем крилете си
Роден от конформизма и от стреса
Безлика брънка в сивата верига
По-лигав от разглезена принцеса
Животът ти e празна книга
Не можеш да си истински щастлив
Не можеш да си истински нещастен
В гърдите мускул уродлив
На радости и болки неподвластен
Небе със звезди обсипано се стеле
Над балкана помня
Уважаеми зрители, деца и родители
Послушни строители
На затвора, в който живеете
Спрете да блеете, или не умеете
Нищо друго
