От край време спрели сме да гледаме
Вътре в нас и търсим гнилото встрани
А в собствените грешки се оглеждаме
Спъват ни забравени бразди
Времето чертае без да спира за момент
Нощите ти пропилени в самосъжаление
Жалко че не си разбрал поне
Сам ти пак ще бъдеш своето падение
Отвори очи
Времето чертае без да спира за момент
Пътя на живота ти под ясните звезди
И изрязва все по-ясно всеки следващ ден
С тревоги връз лицето кривите бразди
