В бурите бродиш, сиви гори
Търсиш да нейдеш в мрак светлина
И да намериш малко дори
Цвят на доброто във всяка злина
И нема вера, скръб те коси
Ала пък има изход и бяг
Ако понечиш да се спасиш
Ще се избавиш от всеки враг
Литни ми душо в сокол преродена
Болест и мъка под теб остави
Запей ми сърце на гайда престорено
Тялото тленното нека заспи
Жадно животно на беден овчар
С охота отпиваш отровна вода
Набързо отхвърляш ценния дар
И търсиш в другите свойта вина
И нема вера, скръб те коси
Ала пък има изход и бяг
Ако понечиш да се спасиш
Трябва да минеш отвъд всеки бряг
Литни ми душо в сокол преродена
Болест и мъка под теб остави
Запей ми сърце на гайда престорено
Тялото тленното нека заспи
(Вечно)
Няма да сещаш ти болка
(Вечно)
Няма да стигат до тебе
(Вечно)
Всичките чужди неволи
(Вечно)
Там нависоко с мене
Вечно
Вечно
Вечно
Вечно
